Как се играе(ше) на дама

В разгара на лятната ваканция да не поиграеш на Пиян морков, Бъззз, Дама, Ластик, Жмичка или поне на Развален телефон е просто невъзможно.

Така беше някога, а ако припомните правилата на днешните хлапета, със сигурност ще развеселите и тяхното лято. Забравили сте ги? 

Книгата "Игри без играчки" на Петър Чухов от издателство "Тривас" е чудесна възможност да се подсетите - тя обединява правилата на 27 от най-популярните игри на открито.

Ето откъс, посветен на подскоците на Дама. От него ще разберете много неща и най-вече защо винаги трябва да си имате в джоба парченце цветен тебешир.

"Излязоха на асфалтовата алея пред блока. Елица бръкна в чантичката си и извади парче тебешир. Васко гледаше като паднал от Марс или поне от Луната.

Първо трябва да се начертае – обясни братовчедка му. – Затова винаги си нося тебешир!

Тя се наведе и внимателно разчерта една фигура на асфалта.

– Какво е това, извънземен ли? - изхили се момчето.

Елица не му обърна внимание, а започна да нанася цифри върху фигурата.

– Ето, готово! – каза накрая тя и прибра тебешира. – Сега намери отнякъде едно плоско камъче и започваме!

– Какво започваме? – недоумяваше Васко, но отиде и донесе малко парче счупена керемида. Елица я взе, хвърли я в първото квадратче и с чуруликащо гласче заобяснява, като през това време грациозно подскачаше по фигурата:

– Хвърляш камъчето първо на 1. После на един крак скачаш направо на 2 - имай предвид, че не трябва да стъпваш в квадратчето, където е камъчето. Продължаваш на един крак на 3, на 4 и 5 стъпваш едновременно с двата крака, след това на 6 и на 7 пак на един крак, на 8 и 9 отново едновременно с двата, на 10 пак с двата, но като скачаш, се завърташ обратно.

После се връщаш до началото по същия начин. На 2 обаче се навеждаш и вземаш камъчето от 1, след това стъпваш и там на един крак – понеже квадратчето вече е празно – и скачаш навън.

След това правиш същото нещо, като хвърлиш камъчето на 2, после на 3 – и така до 10, а после пак обратно до 1. Внимавай само да не настъпиш някоя черта или да не стъпиш в погрешно квадратче или извън дамата.

Грешка е също, ако не уцелиш с камъчето квадратчето, което трябва, или ако пропуснеш да вземеш камъчето.

Ако го хвърлиш на чертата между две квадратчета, хвърляш отново. Като сгрешиш, идва моят ред. Когато аз сгреша, продължаваш от мястото, където си спрял. Печели този, който пръв обиколи дамата до 10 и обратно.

Елица скокна леко извън фигурата, погледна към Васко и му се усмихна. Бузите ѝ бяха зачервени.

– Хайде, ти започвай!

Васко взе керемидката от ръката на Елица. Чувстваше се малко притеснен, но му стана интересно. Смяташе, че лесно ще се справи. Наистина, първата и втората обиколка минаха като по часовник. Играта го погълна и дори не забеляза, че отнякъде се беше появил Гого с неизменния сандвич в ръка и слушалки на ушите.

Какво правиш, бе, Васе, ти в ред ли си? – изкиска се Балона с пълна уста.

Гласът му стресна Васко и той стъпи на чертата между 1 и 2 точно преди да завърши третата обиколка.

– Сгрешии! – пропя Елица. – Мой ред е.

– Абе, к’ва е тая игра? – продължи да се подхилва Гого.

– Играем на дама! – авторитетно обясни момичето. – Искаш ли и ти да играеш? Като сгреша – идва твоят ред.

– Ааа, не, мерси – отвърна Балона. – Нещо играта ми се вижда малко... дамска...

– Глупости, признай си, че те е страх да не си последен – присмя му се момичето.

– Кой, аз ли, бе? – Гого решително свали слушалките. – Само да си доям сандвича и..."